Интернет промени начина, по който хората общуват помежду си. Мрежата, е-мейлите, месинджър технологията позволява на хората по целия свят да създават свои собствени онлайн общества и да дискутират и споделят идеи, които са важни за тях. Последната новост е онлайн дневникът – т.нар. “блог”. Блогът е онлайн дневник, в който един човек или група хора публикуват всеки ден своите мисли, обикновено по определена тема.

Ето и някои примери. Иракски учител редовно публикува своите всекидневни преживявания след падането на режима на Саддам Хюсеин, с което предоставя на много хора по целия свят свидетелство от първа ръка за това какво наистина значи да живееш в Ирак.

Съпругата на лидера на английската Консервативна партия създава “блог” по време на избирателната кампания на своя съпруг.

В други блогове се описват конкретни житейски ситуации (раждането на дете), споделят се политически възгледи (например, срещу аборта) или се дискутират научни теми (дискусии върху нови научни открития) .

Накратко, блоговете са уникална възможност за непосредствено споделяне на преживявания, което ще достигне до хората по целия свят. Всъщност, те са умален модел на медиите за споделяне на идеи.

Тъй като страдам от заекване, аз естествено се заинтересувах какво всъщност представлява това състояние. Кои са причините? Кое е най-доброто лечение? И тъй като се занимавам и с научна работа, се заинтересувах и от научните изследвания по въпроса.

В последните години интересът ми нарастваше все повече и повече: аз организирах и председателствах изследователския комитет към Британската аоциация по заекване, участвах в няколко конференции и в дискусии с изследователи.

Времето, в което живеем, ни предоставя уникални възможности – нови изследователски методи и технологии ни дават възможност да се опитаме да разберем по-добре заекването.

Например, технологиите за мозъчно сканиране ни позволяват да надникнем в мозъка в момента, в който се появява заекването, а генетиката може да ни посочи гените, чието развитие засилва риска от поява на заекване.

Въпреки това, анализи на публикуваните научни открития се появяват доста рядко, а по-голямата част от тях са в научни издания с платен достъп.

Според мен много изследователи се опасяват да дискутират своите непубликувани идеи, страхуват се да коментират изследователската работа на свои колеги, общуват в малки общности, като повечето от тях се ограничават до собственото си поле на проучвания.

Тези изследвания трябва да се обсъждат публично и свободно. Моят изследователски опит, както и личният ми опит със заекаването и множеството ми контакти ми позволяват да се заема с тази задача.

Така че, реших да създам блог. В някакъв смисъл промяната за мен не беше голяма, тъй като винаги съм мислил върху конкретни научни проблеми или новости в науката. Но никога досега не бях споделял тези си мисли толкова публично.

В началото бях леко скептичен по няколко причини: опасявах се, че ще изгубя интерес след известно време; публикуването отнема доста време; излагах се на доста критични погледи, като публикувах моите идеи; може би никой нямаше да прояви интерес към моя блог.

Тези предвиждания обаче не се сбъднаха. Три месеца след началото аз все още публикувам редовно: 2 или 3 поста на седмица. Това не ми отнема твърде много време.

Получените отзиви са изключително положителни. Имам около 20-30 читатели на ден. Някои четат блога много редовно и имам читатели от целия свят.

По-интересното е, че, тъй като читателят ме наблюдава, започнах да мисля по-ефективно и по-находчиво. Не исках да бъда хванат в грешка. Тоест, наистина се забавлявам.

Моят блог оцеля през доказано най-трудните първи месеци, а аз нямам търпение да продължа.

Моят блог: http://thestutteringbrain.blogspot.com/