За родителите на деца, които заекват

Семействата на деца, които заекват, често са изправени пред много въпроси и проблеми. Целта на настоящата брошура е, доколкото е възможно, да даде задоволителни отговори на тези въпроси. За родителите на деца, които заекват
(първоначални съвети)

Защо плачеш,моето момче,кажи?
Уплаха ли,печал ли ти тежи?
Дали на бурята гърма те стресна много?
Ако съм с теб,могъл ли бих да ти помогна?
Аз стоя до теб.

Защо се смееш,скъпи сине,мой?
Ще споделиш ли с мен секрета твой?
По-мъдър може би си ти от мъдреците
И виждаш истини за тях дълбоко скрити
с твоите любещи очи.

Из ”Денят е отминал”
От Питър Яроу

Семействата на деца, които заекват, често са изправени пред много въпроси и проблеми. Целта на настоящата брошура е, доколкото е възможно, да даде задоволителни отговори на тези въпроси.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЗАЕКВАНЕТО?

Заекването е нарушение на естествения поток на речта. Когато детето удължава звуковете, задъхва се по средата на изречението или повтаря начални звукове, думи или фрази по-често от обикновеното, казваме, че детето заеква. Заекването се появява най-вече между втората-третата и шестата година.

Периодът, през който децата развиват своите по-висши речеви и езикови способности, се характеризира с протичането на много и различни процеси. Това е труден период. Понякога, за да формулират или съставят 1 изречение, те повтарят някои думи и фрази и многократно използват съюза “и”. Подобно речево поведение е нормално. Когато обаче то стане навик, придружен от вторични прояви (гримаси по лицето и други непривични жестове с ръце и тяло), когато затруднението в говора е съпътствано от страх и притеснение, т.е. когато говоренето за детето се превърне в усилие, едва тогава може да кажем, че детето заеква и да се запитаме какво да правим.

КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ЗАЕКВАНЕТО?

Преди всичко не обвинявайте себе си за това,че детето заеква. Вината не е ваша. В света 4-5%от децата страдат от заекване в една или друга степен.

Наследственото предразположение може да е свързано с периода, в който двете мозъчни полукълба привикват със или започват да контролират функциите, за които са предназначени. Тази теория обяснява едно друго явление, а именно - еднаквото съотношение между момчета-момичета (4 към 1) както при заекващите те деца, така и при деца с проблеми при обучението (например затруднение при четене и писане). И в двата случая вероятността момчетата да страдат от тези разстройства е по-голяма в сравнение с момичетата. Фактори, свързани с неврологичното развитие, обясняват също защо повече от половината деца, при които заекването се е появило преди шестата година, по-късно го “израстват”. Рядко обаче заекването на детето Ви се влияе от един единствен фактор. Вашето отношение към проблема на детето и атмосферата, в която то живее, след като веднъж заекването се е появило, до голяма степен определят развитието на говорните затруднения.

КАК СЕ ЧУВСТВА ДЕТЕТО В СВОЯТА СРЕДА? Опитайте се да си представите какво изпитва детето ви, когато заеква. Поставете се на негово място в този момент. Какво бихте изпитали? Какво бихте си мислили? Ето какво споделя един възрастен от детството си:

,,Онова, което за другите деца беше така лесно - да задават въпроси, да разказват за своя ден - за мен беше мъчение. Не можех просто да кажа какво искам. Борех се за да го направя. В училище се боях дори да задавам въпроси. Даже да произнеса името си ми беше трудно. Другите деца ми се присмиваха. Вкъщи също не можех да обясня какво точно искам -понякога ми даваха портокал, а всъщност това, което исках, беше банан. Но родителите ми нямаха търпение и не чакаха да довърша изречението си. Страхувах се, че не съм способен да изрека нещо ценно. Ще можех ли някога да говоря от свое име? Щях ли да се справя? Щях ли да успея някога да разкрия себе си-такъв какъвто съм?”

КАК СЕ ЧУВСТВАТЕ ВИЕ, РОДИТЕЛЯТ, В СВОЯТА СРЕДА?

Да си родител е извънредно трудна задача. Да си родител на дете с какъвто и да е проблем обаче, е още по-трудно. Вие трябва да се грижите за дете, което може би е подигравано и осмивано от другите и което не може така лесно да обясни какво точно иска. Освен това, Вие трябва да се борите и със собствените си чувства и усещания в момента, когато детето заеква: притеснение, чувство за вина, раздразнение, стремеж да се правите, че не забелязвате затруднението или да се убедите, че то ще премине бързо, смущение, тъга, а понякога и гняв, че детето не е способно да се справи с нещо така просто, според Вас. Всички тези състояния са добре познати на много от нас. Наистина е много тежко да гледате как някой, когото обичате е в затруднение. Възможно е също да Ви притеснява отношението на другите членове на семейството, съседите, учителите, а също и незнанието какво да правите. Може би се чувствате объркани и самотни?

КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИТЕ?

Няма причина да се чувствате самотен. Има хора, които мигат да Ви помогнат и тези специалисти са логопедите, за които често липсва точна информация. (бел.СИЗ - Сдружение за инициативи по заекването - също би могло да ви бъде в помощ с ценни и актуални съвети, с най-доброто от световната практика). Но как да разберете, че се нуждаете от помощ? Как да бъдете сигурен, че не преувеличавате говорните затруднения на детето си? Най-добре е да си зададете въпроса: ,,Бори ли се детето ми с нещо, което не може да контролира и не зависи от него?” Ако отговорът е положителен, то тогава потърсете квалифициран и опитен логопед със знания и опит в коригирането и преодоляването на детското заекване. Възможно е затруднението в говора да изчезне по-късно. Но не трябва да залагате на тази възможност. Много педиатри и невролози може да ви успокоят с думите:,,Не му обръщайте внимание! Това е временно състояние!.” Някога това се смяташе за добър съвет, но сега нещата стоят другояче, особено в случаите, когато са налице явни признаци, че за детето говоренето е усилие. Добрият професионалист ще се погрижи за детето ви, а също и за вас самия, като ви помогне да създадете благоприятна и улесняваща говоренето атмосфера.

КАКВО ПРЕЖИВЯВА ДЕТЕТО?

Най-важната първа стъпка е да установите какво точно става във вашия дом. Отделете малко време, за да се самонаблюдавате и да прецените как общувате с детето си. Например: детето говори и започва да заеква и вие реагирате със следната забележка:,,Говори по-бавно!’’Всяко дете би реагирало по различен начин на подобна реплика. За едно тя ще бъде ценна помощ в желанието му да се изразява точно. А друго може да се почувства лично засегнато, сякаш единственото, което има значение за неговата реч, е начинът на говорене.

От друга страна предложението:,,Говори малко по-бавно!’’ може да е било продиктувано от желанието ви да улесните детето. Вие може би наистина сте дълбоко загрижен и заинтригуван от това, което казва, но ви е трудно да проследите думите му. Но това може да е било израз на раздразнението ви, породено от заекването.Трябва добре да се вгледате в чувствата си и да прецените кой мотив е валиден във вашия случай. Може би вие никога не сте произнесли точно тази фраза, но сте изразявали същото по друг начин: с други думи, с някакъв жест или гримаса или с помощта на други невербални средства, така че сте накарали детето да почувства, че върши нещо нередно като заеква.

Не забравяйте, че забавянето на речевия поток у детето е много важна задача. Все пак можете да постигнете много по-добри резултати, ако самият/самата вие говорите по-бавно и по-спокойно и така давате пример на детето си. Ако настоявате то да говори по-бавно, а в същото време вие продължавате да говорите както обикновено, възможно е детето да следва вашият пример, а не съветите ви.

Един добър начин да проследите взаимоотношенията с детето си, е да си водите записки в продължение на една седмица, като отбелязвате кога и при какви обстоятелства детето ви заеква. Става ли нещо особено в семейството в тези моменти? Как останалите реагират на заекването и каква е детската реакция спрямо техните? Има ли разлика в начина, по който заеква в различните ситуации? Воденето на този дневник и отбелязването на взаимоотношенията в семейството, на звуковете и думите, които затрудняват детето, ще ви помогнат по-лесно да изясните проблема и да се заемете с решаването му. Информацията ще бъде ценна помощ не само за вас, но и за логопедите, които работят с детето ви.

Не очаквайте светкавични резултати. Трябва да вземете предвид и неврологичното развитие на детето, а също и факта,че заекването е много упорит навик и не е лесно да се преодолее. Имайте предвид също, че много често децата демонстрират съвсем гладък говор в клинична обстановка, особено ако реагират правилно на лечението на логопеда. Но извън кабинета изпитват значителни затруднения.

Извънредно важно е в дома ви да съществува атмосфера на открити и изпълнени със загриженост взаимоотношения с детето. Именно затова нашият съвет към вас е да поговорите и обсъдите с детето си как всеки от вас преживява отношенията си с другата страна. Не превръщайте заекването в тема-табу! Ако никога не говорите за затрудненията на детето, то тогава може да възприеме заекването си като нещо лошо и срамно. Все пак детето ви не е толкова малко и сигурно ще се опита да ви разбере. Понякога подценяваме децата си като мислим, че не разбират някои неща, но напротив, те знаят толкова много! Дори и да не може съвсем ясно да разбере от какво се нуждае, то ще усети загрижеността ви. Именно такъв тип отношения са изключително важни, за да може детето да се почувства свободно и спокойно, когато говори.

СЪВЕТИ НА ДВАМА СПЕЦИАЛИСТИ:

Дорван Брайтънфелдт, доктор на науките, Източен Вашингтонски университет

1) Целта е заекването да остане на същото ниво, да се предотврати задълбочаването му, а детето да се стимулира да говори.

2) Не допускайте детето да разбере, че сте притеснени от говорния му проблем.

3) Грижете се за здравето му, старайте се да се храни добре и да спи достатъчно.

4) Гледайте детето си, когато говори и показвайте с изражението си, че ви интересува какво казва, а не как го казва.

5) Въздържайте се от прилагането на някои непривични жестове: поемане дълбоко въздух, щракане с пръсти, махане с ръка и др.

6) Не заставяте детето да говори или рецитира пред непознати. Все пак насърчавайте го да говори винаги, когато има нужда и желание.

7) Приемайте детето си такова, каквото е. Не странете от него и не създавайте у него впечатление, че го отбягвате.

8) Не позволявайте на детето ви да бяга от обикновените задължения. Предявявайте към него същите изисквания, както към всяко друго дете.

9) Не допълвайте думите или фразите. Нека то само да си ги намира. Не го и прекъсвайте.

10) Когато заекването се засили, постарайте се да откриете източниците на емоционалното напрежение у дома и в училище.

11) Похвалете детето, когато говори добре. Не го хвалете обаче заради това, че не заеква. Поощрете го за онова, което казва, а не за начина, по който го казва.

12) Помогнете на детето да намери подходящо творческо занимание. Насърчавайте го и го окуражавайте.

13) Не изисквайте от детето да говори бързо. Не мислете, че бързата реч е ,,норма’’.

14) Говорете спокойно, бавно и без напрежение, когато общувате с детето си.

15) Избягвайте реплики от рода на: ,,Мисли, преди да кажеш нещо”, ,,Изчакай, докато не се увериш, че не можеш да кажеш това.

16) Не искайте детето да замества по-трудните думи с по-лесни, защото това ще увеличи страха му от произнасянето на определени думи и фрази.

17) Насърчавайте го да се отпуска и да говори у дома и в училище.

18) Помнете, че нищо не може да замени любовта, разбирането и търпението в общуването с децата.

Питър Рамиг, Доктор на науките, Колорадски университет в Болдър:

(Някои от неговите по-пълни препоръки допълнително подчертават част от горепосочените.)

1) От най-ранна възраст в съзнанието на детето говоренето трябва да бъде свързано с приятни усещания. Старайте се да му осигурите това, когато разговаряте с него. Например, разговаряйте за ежедневните проблеми и дейности, като през това време го люлеете или милвате.

2) Предизвиквайте спонтанни разговори с детето, като мълчаливо изчаквате то само да започне разговора по време на игра или свободни занимания.

3) Помагайте му да изразява чувствата си както вербално, така и с приятни жестове, като сами давате пример за това.

4) Когато четете на детето си, старайте се да правите това със спокоен, ненапрегнат глас и спазвайте естествения ритъм на речта, но с малко по-бавно темпо, отколкото обикновено.

5) Не карайте детето си да прекъсва започнатото изречение и да започва отначало, в случай че се появи заекване в речта му.

6) Опитвайте се да се държите по един и същи начин, както когато детето говори гладко, така и когато заеква.

7) Спокойно приемайте всяко по-дълго, съпроводено с усилие и напрежение, говорно затруднение и особено ако детето само проявява загриженост или се притеснява от тези очевидни затруднения. Една реплика от рода на: ,,Това май не беше лесно, нали?” може да разсее част от безпокойството на детето и да му покаже, че подобни ,,нарушения” не разстройват особено.

8) Избягвайте да наричате говорните проблеми на детето си ,,заекване” пред него или пред други хора. Вместо ,,заекване” използвайте някои синоними: ,,запъване”, ,,спънки при някои думи”, ,,трудности в изговора” и др. От друга страна, ако детето е напълно наясно с говорните си проблеми и само ги възприема като заекване, то тогава би било неуместно вие и останалите да избягвате употребата на тази дума.

9) Не настоявайте детето да говори в дни, когато заекването е особено често.

10)След произнесената със заекване реплика бихте могли да повторите смисъла на казаното от детето. Това ще ви помогне да се уверите, че правилно сте разбрали какво е казало,а така и по-бързо ще разсеете у детето спомена за затруднението. Освен това по този начин Вие му показвате,че го слушате с внимание.

11)Говорете открито с детето за заекването му, само ако то има желание за това. Но не правете от темата голям въпрос.

12)Помнете, че детето развива отношението си към говоренето като наблюдава поведението на родителите си. Използвайте всяка възможност, за да дадете да почувства, че е постигнало някакъв успех и е заслужило похвала.

13)Болестите, нещастните случаи и емоционалните конфликти са травмиращи събития, които трудно могат да бъдат избегнати. Не забравяйте, че те могат да доведат до нарастване на говорните затруднения.

14)Родителите трябва да се намесят, ако братята и/или сестрите тормозят заекващото дете. Говорете за това с тях насаме. Колкото по-толерантни са братята и сестрите, толкова по-голяма е вероятността съседите, приятелите и другите роднини да се отнасят с него по същия начин.

15)Когато вашето дете преживява период, в който заекването се е засилило, постарайте се да го включите в речеви дейности, в които може да се изяви успешно, без затруднения и страх. Например: хорово говорене и пеене, рецитиране на детски стихове и пр.

16)Родителите трябва да се опитат да заличат у заекващото дете впечатлението, което то може би си е създало, че е белязано с нещо срамно. Един от начините за това е от време на време те да демонстрират заекване в процеса на речта, така че то да осъзнае, че понякога всекиму се случва да изпита същите затруднения и че това може да стане лесно и без напрежение.

17)Говорните затруднения са резултат от действието на много фактори, които нито децата, нито възрастните са способни да контролират. Следователно никой не е виновен за заекването.

18)Хората, които заекват, не се различават с нищо от останалите, освен с това, че имат проблеми при произнасянето на думите. Детето ви в никакъв случай не трябва да бъде смятано за неприспособимо или с увредено по някакъв начин развитие, само защото заеква.

19)В заекването няма нищо ,,грешно” и ,,лошо”.

20)Заекването е проблем, който може да бъде преодолян. Надеждите за решаването му са големи и затова може много да се помогне.

Група за Взаимопомощ

Ела! Стани част от Група за Взаимопомощ!
За много заекващи групите за взаимопомощ са една от малкото възможности да обсъждат свободно заекването с други, които заекват... виж повече

Новини

Copyright © 2004 - 2017 Сдружение за Инициативи по Заекването