Какво трябва да знаете и защо.

Уважаеми колеги,

Повечето от хората, които се занимават с издателска дейност на материали, свързани със заекването и уврежданията, вероятно са наясно с правната страна на въпроса в техните страни. Онова, което често не им достига, е познаването на европейската и международната ситуация.

Тази брошура представлява един бърз поглед на европейската и световната политика по отношение на хората с увреждания. Нейната цел е да ви запознае с най-съществените детайли на законодателството, декларациите, конвенциите и договорите, които хората, които заекват, могат да ползуват, за да претендират за равнопоставеност и недискриминация. Тези мощни инструменти, като силни политически ангажименти, юридически защитени права, осигуряват по-нататъшния прогрес.

Европейската лига на асоциациите по проблемите на заекването (ELSA), наред с други европейски неправителствени организации, вярва, че сътрудничеството на всички равнища, от международното до местното, е ключът към промяна възприемането, разбирането и политиката, като по този начин се ще се разтворят вратите за по-толерантно общество без граници.

През последните 10-15 години бе постигнато много. Следователно, естествено е за хора с увреждания, в това число и хора със заекване, и организациите, които ги подпомагат, да имат ясната представа за тези достижения.

Все пак осъзнаването е само първата стъпка.

Чрез тази брошура, ELSA си поставя задачата да запознае организациите по проблемите на заекването, техните ръководства, членска маса и симпатизанти със съществуващите политически и правни рамки и да им помогне енергично да ги използуват в тяхната кампания за равнопоставеност.

Този брошура е информация за това какво се случва в Европа, което ще помогне и на ELSA да постига своите цели.

Въпреки че първоначално, тази брошура бе написана за хора които заекват, и организациите, които ги подкрепят, ELSA се надява, че тя ще бъде полезна справка и за хора, занимаващи се проблемите на хората с увреждания.

Едуин Фар
Председател на ELSA

2003 - Европейската година на хората с увреждания е един благоприятен повод за хората с увреждания в Европа да почувствуват по-голяма увереност, благодарение на усилията, положени за създаването на възможно най-благоприятните условия за максимално разгръщане на техния потенциал.

ELSA, субсидирана от Европейския Съюз, работи неуморно, за да превърне тази година в успешна. ELSA е член на Европейския форум на хората с увреждания (EDF), който от своя страна е член на Съвета на неправителствените организации на хората с увреждания в Европа, който представя различни групи от хора с увреждания в Европа и техните интереси.

Не всички хора, които заекват считат себе си за “увредени”. Все пак, в много сфери на живота, те често биват третирани от обществото като такива. Когато бъде погледнат нетърпеливо и с раздразнение като си поръчва питие, когато го гледат надменно, когато го интервюират за работа, когато го пренебрегват в работата и го оценяват в училище по устните изяви, човекът със заекване, точно както повечето хора с увреждания, среща конфронтация под формата на игнориране, липса на отношение, противопоставяне или невъзможност за отклик на нуждите му.

Какво бе постигнато досега?

За последните 10-15 години хората с увреждания, в това число и тези, които заекват, постигнаха значителен напредък към промяна на мисленето към равноправно третиране и приобщаване към обществото. Като резултат политиката по отношение на тези категории хора в Европа се промени посоката си.

Голяма промяна в посока на доближаване, както се вижда и от все по-нарастващ брой декларации, към едно антидискриминационно законодателство. Някои от тези инструменти вече са възприети навсякъде по света, други – на европейско и национално равнище. Едни от тях са политически ангажименти, други – правни задължения. Това, което имат в наличност е акцентът към едно общество, където хората ще се радват на едно равноправнопоставено положение и няма да разчитат на снизходителността на другите.

Политиката по отношение на хората с увреждания има много лица. В допълнение към местните служби, пряко подчинени на местните власти или организациите на хората с увреждания, също така съществуват:

- Национално законодателство, което обхваща привилегиите, предвидени в законите за хората с увреждания като обширни права, насочени срещу дискриминацията.

- Европейско законодателство, свързано с дискриминацията при наемане на работа; независими декларации политически обвързани с европейските институции.

- Значително количество независими международни конвенции и декларации в тази насока.

Тези политически инструменти взаимно си оказват влияние. Националните законодателства с антидискриминационна насоченост в САЩ, Австралия, Великобритания са “копия” на законодателните разпоредби на европейско равнище. Европейските програми, насочени към хората с увреждания, подпомагат обмена на информация, свързана с положението им различните страни. Това води до развитието на най-добрите практически принципи повишено осъзнаване на политиката, свързана с уврежданията като цяло.

ЕЛСА участвува в този обмен на информация между европейските страни от 1990, давайки трибуна на хората, които заекват на това все по-важно политическо ниво.

Кои са главните политически инструменти?

Универсалната декларация за човешките права

“Чл. Първи. Всички човешки същества са родени свободни и равни по достойнство и права. Те притежават разум и съвест, за да се отнасят един към друг в дух на братство.”

Тази декларация е приета през 1948 г. в отговор на жестокостите през Втората Световна война. Тя изрично споменава уврежданията в контекста на социалната сигурност. Все-пак, по-важното е, че хората с увреждания са включени в Декларацията, просто защото те са човешки същества и имат правото на равни права, както е посочено в Чл. Първи и правото на защита срещу дискриминация при нарушаване на Чл. Седми от Декларацията. Универсалната декларация за човешките права установява общоприетите основни човешки права. Тя широко се прилага да напомня на правителствата тяхното задължение да поставят в равни условия всички.

Всеобщи постановления на ООН относно изравняването на възможностите на хора с увреждания

“Хората с увреждания, като граждани на техните общества, трябва да имат същите права и задължения, както и всички останали граждани”

Всеобщи постановления на ООН

Генералната асамблея на ООН одобри Всеобщите постановления през 1993. Въпреки че нямат законодателно обвързване, те отправят към правителствата силен нравствен и политически апел за създаване на толерантно общество, където хората с увреждания да бъдат третирани наравно с другите и всякакви бариери за тяхното участие в обществото да бъдат премахнати. 22-те постановления обхващат всички сфери на живота, от образованието и работата, до семейния живот, законодателната и икономическата политика. Те разкриват съществената роля на организациите, свързани с уврежданията, в планирането, осъществяването и оценяването на мерките, свързани с увредените лица. Осъществяването на тези правила е една от целите на Европейския форум на хората с увреждания Те са полезни, аргументирани инструменти, които хората с увреждания използуват в дискусиите, свързани с политиката по уврежданията на отговорните власти.

Чл. 13 на Амстердамския Договор

“Без да противоречи на други постановления от този договор и в рамките на пълномощията, предоставени от Съвета, както и без противоречия с предложенията на Комисията, след консултации с европейския парламент могат да се предприемат подходящи действия за борба срещу дискриминацията на базата на пол, раса, етнически произход, религия и вероизповедание, увреждания, възраст или сексуална ориентация.”

Амстердамският Договор, приет през 1997 г., въвежда идея за още по-тесен съюз между страните-членки на ЕС и договорите, които управляват европейските общества. Една от неговите цели е да установи система, способна да взема решения, които да предоставят на ЕС да се справи с предстоящото връщане на 10 (а може би и повече) нови членки. Този договор, както и неговите предшественици, е междуправителствен документ, който обединява суверенитета на страните-членки в сферите, в които общата дейност се явява по-ефективна, в сравнение със самостоятелната само в рамките на отделна страна-член (напр. търговия, политиката, свързана с околната среда и др.) С времето, все нови сфери се прибавят към компетенциите на ЕС в сферата на човешките права.

В този смисъл Амстердамският Договор е от особена важност за хората с увреждания. При наличие на дискриминация, основана на националност и пол, дълго време се е практикувало препращане от ЕС към по-ниска инстанция, което предизвиква силна реакция от страна на организациите по уврежданията да разширят рамките на принципите, свързани с недискриминацията по отношение на увредените. Това е забележително постижение, израз на капацитетите на организациите по уврежданията в техните кампании едновременно на национално и европейско равнище. От приемането на тази клауза се изисква безусловна подкрепа от всички страни-членки, във всяка от която организациите по уврежданията трябваше да предизвикат своя собствена кампания с цел да убедят собствените си правителства. Европейският форум по уврежданията беше инструмент за координиране на тези кампании и обезпечаване на националните организации с аргументи в съзвучие с антидискриминационната клауза. Този успех илюстрира ползата от съвместната дейност при изграждането на политиката по уврежданията на всички равнища.

Харта на общите права на ЕС

Г-н Романо Проди, председател на Комисията:

“В очите на Европейската Комисия, чрез прокламирането на Хартата за общите права, институциите на ЕС се ангажират да спазват Хартата във всичко, което вършат и във всяка политика, която прокарват. Гражданите на Европа могат да се осланят на Комисията, за да бъдат уверени, че Хартата ще се спазва”

Хартата е приета от Европейския парламент, Съвета на министрите и Европейската комисия на срещата на върха в Ница на 07.12.2000 г. Тя не е юридически документ с обвързващ характер, а официална прокламация с особена морална и политическа тежест. Състои се от 6 глави, обхващащи “достойнство”, “свободи”, “равноправие”, “солидарност”, “граждански права” и “справедливост”. Чл. 22 изрично забранява дискриминацията на каквато и да е основа, включително и на увреждания.

Чл. 26 е свързан с интеграцията на хора с увреждания, основана на правото им да се ползуват от мерките, предвидени да осигурят тяхната независимост, социална и трудова равнопоставеност, тяхната интеграция в обществения живот.

Разпоредбите на Хартата са свързани единствено с европейското законодателство. Въпреки това, откакто европейското законодателство се прилага и на национално равнище, те имат пряко влияние върху хората с увреждания от всяка отделна страна-членка.

Европейска директива постановяваща обща рамка за равно третиране на работното място

“Когато бъде напълно приложена, Директивата ще действа като мощно средство не само за борбата с дискриминацията, но също така и за да издигне мястото на хората с увреждания в цялостния пазар на труда.”

Европейски форум на хората с увреждания

Член 13 от Амстердамския Договор, регламентиращ липсата на дискриминация, не е приложим пряко, а изисква специални закони. За първи път през 2000 г. член 13 беше използуван като основа за недискриминиращ закон, засягащ хората с увреждания на работното място. Законите включват задължения за работодателите да въведат разумни мерки при практиката на подбор на работна сила, които да вземат предвид хората с увреждания. Например, работодателите могат да бъдат задължени да провеждат интервюта в помещения, които са достъпни за хора с инвалидни колички или пък да отделят повече време за интервюта за хора, които заекват. Директивата осигурява минимално равнище на защита, но изисква от страните, които имат по-високи равнища на защита да не ги снижават. Страните членки са длъжни да приложат Директивата до декември 2003 г., но съществува възможност за удължаване на този период до 2006 г. за клаузите свързани с уреждането на проблемите с уврежданията.

Мадридска Декларация

“Липса на дискриминация + Положителни действия = Социално приемане”
Мадридска декларация

Мадридската декларация бе приета от Европейския конгрес на хората с увреждания през март 2002 г. Тя създаде рамката за Европейската година на хората с увреждания през 2003 и бе подкрепена от организации на хората с увреждания от 34 страни, Европейския Форум по Уврежданията, Европейската Комисия и Испанското председателство на Европейския съюз. Декларацията дава моментна снимка на настоящия начин на мислене по политиката в тази област и възможностите за в бъдеще. Тя подчертава прехода от снизходителния подход към хората с увреждания към имащия власт подход и равенството. Тя признава необходимостта от повече действия и изисква положителни действия за постигането на общество, отворено към хората с увреждания, в което те да могат да разгърнат своя потенциал. Подобно на правилата на ООН Декларацията не е задължителна, но притежава силно морално послание.
www.madriddeclaration.org

Приоритети за бъдещето

Европейската година на хората с увреждания 2003 е значима възможност да се повиши разбирането към положението, в което се намират хората с увреждания и необходимостта да се премахнат бариерите във всички сфери на живота. Дискриминацията продължава да бъде едновременно пряка, напр. когато на човек, който заеква му е отказана работа на основата на неговия негладък говор, и непряка, напр. когато човек със слухово увреждане изпусне влак, защото не може да чуе съобщението, което обявява необходимостта от прекачване.

Специална директива за уврежданията

Европейският форум на хората с увреждания води кампания за приемането на Специална директива за уврежданията, която би въвела недискриминационно законодателство на територията на Европейския Съюз. Тя би била продължение на Директивата за трудовите взаимоотношения, както и на практиките в Съединените щати, Австралия, Великобритания и други страни. Цялостното недискриминационно законодателство би покрило голям брой теми, започвайки от осигуряването на стоки и услуги до образование и дейности през свободното време. Тя няма да бъде ограничена единствено до хората с увреждания на работното място, а ще позволи на всички хора с увреждания да предприемат съдебни действия, когато се сблъскат с дискриминация. Това е една амбициозна задача, която може да изисква приемането на закони както на равнище Европейски съюз, така и на национално равнище. Ето защо, нейната реализация може да отнеме дълго време и ще изисква съвместните усилия на организациите на хората с увреждания от страните-членки.

www.edf-feph.org/en/policy/nondic/nond_pol.htm

Европейският Конвент

Организациите на хората с увреждания трябва да бъдат наясно с дискусиите относно писаната Конституция на Европейския Съюз. Текстът подготвен от така наречената Европейски Конвент цели да замени предишните договори на ЕС - Римските договори, Договора от Маастрихт, Договора от Амстердам и Договорът от Ница - с цялостен план за разширена Европа. Представители на националните парламенти, на Европейския парламент и на правителствата на всички страни членки, както и на страните, които ще се присъединят към Съюза през 2004 г. вземат участие в дискусиите, съвместно с Европейската комисия.

http://european-convention.eu.int

Новият Договор за ЕС

Един от въпросите, които се дискутират в Конвента е включването на Хартата за Основните Права в новия договор за ЕС за да станат нейните клаузи задължителни за всички страни членки. Едно такова решение би било по нататъшна стъпка за помагането на хората с увреждания в борбата срещу дискриминацията. Затова е важно хората с увреждания и техните организации да осигурят чуваемостта по време на процеса на подготовката на този текст за Договора.

Конвенция на ООН за защита и подпомагане на правата и достойнството на хората с увреждания - Този процес бе започнат през 2001 г. към приемането на Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания. Аd hoc комитет на ООН реши през юни 2003 г. да започне изготвянето на Конвенция за защита и подпомагане на правата и достойнството на хората с увреждания. Споразумението за допускането на неправителствени организации на хора с увреждания в работната група, която ще състави текста, върху който ще се преговаря от ad hoc комитета на ООН е голямо достижение.

www.un.org/esa/socdev/enable/rights/adhocdocs.htm

Какво можете да направите?

- тази брошура дава основен преглед на законодателството, декларациите и конвенциите, подписани от правителствата на европейско и международни равнище, към които хората с увреждания могат да се обръщат за да защитават своите права на равно третиране, липса на дискриминация и социално приемане. Ако се интересувате от политиката по въпросите на уврежданията и/или сте ангажирани в кампании, предайте тази информация на колегите си за прилагането й в дискусии по въпроса;

- повишаването на разбирането към проблема е първата важна стъпка към подобряването на положението на хората, които заекват. Независимо дали изготвяте брошури с информация за вашата локална група или подготвяте голяма кампании за своята национална организация, опитвайте се да се позовавате на онези политики и законови положения, които подпомагат вашите специфични цели;

- Веднъж прието, Европейското законодателство трябва да бъде приложено на национално равнище. Независимо че промяната на рамката на законодателството на този етап не е възможна, процесът на прилагане позволява на правителствата да настройват законите съобразно националните изисквания на страните. Това е вашата възможност да направите така, че европейското законодателство да не е просто копирано в правилниците, но че също така взема предвид конкретната ситуация на хората с увреждания и на хората, които заекват във вашата страна. Най-ефикасния начин да се въздейства на правителството на този етап е да се присъедините към коалиции и да си сътрудничите с други организации на хора, които заекват, които работят по проблемите на ЕС;

- Един ефикасен начин да се повлияе на законодателството на ЕС се крие в периода на подготвяне на текстовете. Вашата организация може да разполага с много ограничени ресурси за оправдаването на намеса на този етап. Разполагайки с информация за вземането на решения на всички равнища означава, че вие можете да информирате политиците относно специфичните нужди на хората, които заекват. Тук, участието в обединения на организации на хора с увреждания ще ви помогне да преодолеете определен проблем свързан с ресурсно обезпечение. От друга страна, поддържайте връзка с Европейския форум на хората с увреждания, който винаги разполага с последната информация за политиките, които се провеждат във връзка с темата.

www.edf-feph.org

- Обединенията на организации на хората с недъзи са полезни не само за целите на провеждането на кампании. Тук, обменът на информация ще ви помогне да разберете целите на други организации и ще засилят солидарността.

Накрая, не е необходимо да сте експерт по европейско или международно право за да имате успех. Независимо дали вашето участие се изразява в повишаването на разбирането към проблема или отговаряйки на правителствени консултации или европейски кампании, всяко действие е от значение за крайната цел на повишаване на разбирането към проблема и подобряването на живота на хората, които заекват.

За заекването

Може би първият писан случай на заекване е отбелязан в Стария Завет, Изход, 4:10, когато Мойсей възкликва: ....

От библейско време насам, много хора, включително големи политически водачи са имали същия проблем: Крал Джорд VI, Исак Нютон, Чарлз Дарвин, Съмърсет Моъм, Луис Карол, Мерилин Монро.

Като цяло, един процент от хората по земята имат проблема на Мойсей. Те често не могат да кажат това, което искат и понякога има малка възможност да кажат това, което могат. Липсата на гладкост при говоренето води не само до неспособност да се общува свободно, но също така и до цялостно нежелание да се общува поради страха от неуспех. С други думи, за някои хора, които заекват, това може да доведе до пълна изолация.

За проблем, който засяга толкова голям брой хора по света, много малко хора знаят или искат да знаят за страданието на хората, които заекват.

Съществуват многобройни клинични терапии за хората, които заекват, но въпреки десетилетията преминали в изследвания, не е открито лекарство срещу заекването.

Въпреки това, практически програми за самопомощ могат успешно да намалят симптомите на заекването. Достъп до информация по въпросите на заекването и самопомощта е налице чрез голям брой помощни организации по света.

За ELSA

ELSA е международна, междукултурна организация, която разширява мрежата от информация по проблема. Тя може да представлява и лобира на различни равнища от името на хора, които заекват. Нейните основни роли са:

- да свързва и да поощрява сътрудничеството между националните организации в Европа;

- да осигурява форум за обмен на идеи и практики в областта на говорни терапии и самопомощ;

- да спомага за представляването и да лобира за интересите на хората, които заекват пред европейски и международни организации;

- да поставя заекването в европейския дневен ред и да осигури, че нуждите и предизвикателствата ред хората, които заекват са отчетени в европейски контекст;

- да подпомага личностното развитие на хората, които заекват.

ELSA е сред основателите на Европейския форум на хората с увреждания и участва в програми за хора, които заекват заедно с Европейската комисия и Съвета на Европа. ELSA си сътрудничи с Международната асоциация по плавно говорене, Международната асоциация на хората, които заекват и има контакти с много други международни неправителствени организации. ELSA е участник в международния ден за разбиране на проблема заекване, 22 октомври.