Двама представители на СИЗ участват в младежката среща на ЕЛСА в Холандия

Двама представители на СИЗ – Любислава Велинова и Веселин Вълев участваха в пета младежка среща на Европейската лига на асоциациите на хората, които заекват, от 17 до 23 юли 2005 г. в Ниймехен, Холандия. Ето какво споделиха след завръшането си:

"Казвам се Любислава Велинова и съм на 18 години. На 15 юли заминахме с Веселин Вълев за Холандия, за да участваме в европейската младежка среща на хората, които заекват, в град Ниймехен.

Пътувахме с автобус два дни и две нощи. Минахме през много държави и видяхме много красиви градове и места.

Пристигнахме на 17-ти в Амстердам и се разхождахме около 4-5 часа. За това време успяхме да видим част от града.

Влязохме в една църква, която беше много красива. Видяхме много забележителности.

Следобед пристигнахме на мястото на срещата в Ниймехен. Посрещнаха ни много топло и сърдечно. Всички бяха много мили с нас.

Веднага започнахме да се запознаваме. Сприятелихме се много бързо и станахме близки приятели. На следващия ден празнувахме рожденния ден на Веско и беше много весело.

Програмата ни беше много интересна. Всеки ден беше ни се предлагаше нещо ново и различно.

Имаше много интересни дискусиии.

Обсъждахме медиите и тяхната работа.

Правихме интервю, което беше много ползотворно.

Снимахме филми, които бяха много забавни и занимателни.

Последната вечер пяхме караоке и всеки написа по нещо за другите за спомен.

На следващия ден си заминахме и на всички ни беше много мъчно.

Последната си вечер в Холандия прекарахме в Амстердам с групата от Исландия и един испанец.

Рано сутринта станахме трудно и си хванахме автобуса за България.

Беше ни много мъчно, че тази невероятна седмица приключи и за всички хора, които ни станаха скъпи."

„Казвам се Веселин Вълев и съм на 28 години. През март месец случайно научих за Сдружението за инициативи по заекването (СИЗ), свързах се с тях и рпез април месец взех участие в национален семинар, който се проведе в Банкя.

Председателката на сдружението Ирина Папанчева ми предложи да взема участие на Европейската среща на младите хора, които заекват през юли месец в Холандия. Приех с охота и започнах да се подготвям и настройвам за събитието.

Ето, че мигът на тръгването настъпи. Българската група се състоеше само от двама души - мен и 18-годишната Любислава Велинова.

Потеглихме с автобус на 15-ти юли и след почти две денонощия път пристигнахме изморени в Амстердам.

Направихме опознавателна обиколка на центъра, както и много снимки и се качихме на влака за Ниймехен, където щеше да се проведе срещата.

Веднага ни направи впечатление комфорта на холанските влакове - нищо общо с българските. За съжаление и цената нямаше нищо общо с нашата.

В ранния следобед на 17-ти юли пристигнахме в сградата, където щеше да се проведе срещата. Още от вратата ни посрещнаха организаторите Анита от Швеция, Конрад от Германия, Едуин и Джина от Англия.

Не след дълго дойдоха и част от участниците и започна едно масово запознаване.

С радост установихме, че не се притесняваме от заекването си, защото всички там имаха същия проблем. Дори имаше младежи, на които им беше нужна повече от минута за да си кажат името. На срещата имаше 36 младежи от 14 европейски държави.

Настанихме се в стаите и предстоеше първата вечеря заедно. Оказа се много ползотворно общуването по време на хранене.

След вечеря се събрахме в една от залите на сградата и пред картата на Европа всеки от нас трябваше да се представи пред другите и да забие карфичка на картата като посочи града, в който живее.

Повечето бяхме леко притеснени, защото не е лесно да говориш рпед много хора, при това все още непознати. Все пак се справихме.

Раздадоха ни папки с програмата за следащите 6 дни. И така на другия ден веднага след закуска се запобна и работата.

Бяхме разделени на две групи за да може да се работи по-лесно.

Всеки ден след закуска и преди вечеря имахме по няколко часа, в които трябваше да обсъждаме разнородни въпроси свързани със заекването и комуникацията между хората.

Тук е мястото да кажа, че темата на тази среща беше "Заекването и медиите".

Работният език беше английския и кой владее добре, кой не в крайна сметка всички успявахме да се разбираме.

За тези 6 дни имахме различни поставени задачи, които трябваше да изпълним. Като например изработване на план и лого на кампания за честването на 2007 година като европейска година на заекващата младеж. Имаше време за театър, което естесвено мина доста весело.

Всеки един от нас мина и на импровизирано интервю пред камера, като след това всички гледахме записите и обсъждахме отговорите.

Вечерите минаваха много весело с музика и бира и естествено с много разговори за всички сфери на живота.

Всъщност се случи така, че рожденият ми ден се падна точно на тази среща. За честването му носех вино и водка от София и изненадах приятно новите си приятели.

Предпоследния ден снимахме филми - всяка група по един. Сценариите на тези филми бяха наши, а режисурата и операторствата бяха поверени на белгийския режисьор Ерик Ламенс - автор на филма "Да говориш" получил много престижни международни награди.

Самите филми гледахме последната вечер и се заливахме от смях.

За същата вечер имаше подготвено и караоке, на което много хора си пробваха певческите възможности. Аз не се осмелих, защото може би щях да изгоня слушателите.

Ето, че на следващата сутрин настъпи и най-тъжният момент - на раздялата. Всички бяхме със сълзи в очите и си обещахме да поддържаме контакт по интернет, което и вече се осъществява. Вече запобнахме да обменяме снимки от личните си фотоапарати.

Като цяло срещата беше с невероятно чевство и последсвие за мен. Намерих сили и веднага след връщането ми в България започнах говорна терапия. Твърдо съм решен да се преборя с моето заекване.”

Група за Взаимопомощ

Ела! Стани част от Група за Взаимопомощ!
За много заекващи групите за взаимопомощ са една от малкото възможности да обсъждат свободно заекването с други, които заекват... виж повече

Новини

Copyright © 2004 - 2017 Сдружение за Инициативи по Заекването