След много години самонаблюдение и кършене на рамене с членовете на Националната организация на заекващите National Stuttering Project аз отбелязах някои повтарящи се типични черти на хората, които заекват. Разбира се, следващите характеристики не се отнасят за всички хора от обществото на заекващите, но съм ги забелязвал твърде често.

1. Имаме трудности при започването. Това не се отнася само до нашата реч, но и въобще за нашите чувства и поемането на рискове.

2. Не сме обосновани стабилни. Нямаме пълна яснота за това кои сме, защото сме твърде загрижени за мнението на другите за нас самите.

3. Прекалено много се стараем да се харесаме на другите. Притесняваме се от това какво хората мислят за нашия характер, мисли, желания, мечти, вярвания. Всъщност, за всичко, свързано с нашата личност и самооценка.

4. Имаме ограничена представа за собственото аз, която не съдържа цялата ни същност. И ние постоянно се опитваме да се вместим себе си в тази тясна представа. Тя е не само силно ограничена, но и много устойчива.

5. На нас ни липсва умение да заявяваме себе си. Ние гледаме на всеки акт на твърдост, на настойчивост, като на агресия и това ни помага да си изградим предствата заобикалящия ни свят като за изпълнен със стрес. И понеже не сме самоуверени ние се виждаме като безправни. Така, когато се чувстваме на върха, ние винаги виждаме себе си там за сметка на някой друг (защото на нашия връх има място само за един).

6. Имаме много погрешна информация за това какво представлява приемливия начин на говорене. Няма проблем, когато някой говори силно и динамично, но когато ние говорим, и с най-малка живина в гласа си, се виждаме като прекалено силни, прекалено изтъкващи се и прекалено забележими.

7. Ръка за ръка със страха си да не изглеждаме прекалено ярки и силни, ние се виждаме като безсилни. Като жертви. Като безпомощни.

8. Виждаме живота като представление. Това е свързано с с нашата нужда да се харесваме на другите.

9. И понеже виждаме живота като представление, ние се страхуваме да грешим, заради това как ще бъдем оценени.

10. Заради това, че се страхуваме да грешим, ние се страхуваме да поемаме отговорност и да вземаме решения.

11. Тъй като сме избягали от себе си, ние знаем твърде малко за себе си. Следователно сме обзети от това какво се вижда – нашата неперфектна реч. И сме склонни да стоварваме вината за всички наши проблеми върху нея.

12. Заради всичко досега споменато ние се виждаме по същество по-различни от другите.

13. Следователно, не е изненадващо, че досега сме имали малък или дори никакъв положителен опит в говоренето.