Пътеката към успеха при терапията на заекването трябва да бъде различна за всяко дете, младеж или възрастен човек. Пътеката към успеха при терапията на заекването трябва да бъде различна за всяко дете, младеж или възрастен човек. Всеки говорен терапент/логопед трябва да знае от какво има нужда клиента, и в кой период от терапевтичния процес какъв метод или техники точно да приложим. Така че понякога работата на логопеда се превръща повече в изкуството да разбираш и да променяш човека, отколкото да лекуваш самото заекване. При всяка терапия имаме реалистични цели, които зависят от много фактори - възраст, продължителност на заекването, степен на заекването, мотивация на детето със заекване (респективно родителя) или възрастния човек, който заеква и пр.

Цели при терапията

С какъвто и клиент да да работм, каквато и форма на заекване да имаме, ние като логопеди трябва да добием яснота в процеса на първоначалната оценка и диагноза към какво стъпало на прогрес ще се стремим при терапията. Разграничаваме три стъпала при целите:
- спонтанна плавност,
- контролирана плавна реч и
- приемливо заекване.

Това са възлови термини във връзка с оценката, диагнозата и терапията на заекването при всички възрасти.

Спонтанна плавна реч. Въщност това е модела на реч на нормално говорещия човек. Тя съществува в преобладаваща част и в говора на деца с начални симптоми на заекване. Макар много млади и възрастни хора да живеят с мисълта, че са "заекващи", през по-голямата част от тяхната вербална комуникация е налице спонтанна плавност.
Що се отнася до усилието при говорене, при спонтаната реч то липсва и говорещият насочва вниманието си само върху потока на свойте идеи.

Контролирана плавна реч. Контролираната плавност, по отношение на цялостта на изказа, е подобна на спонтанната плавност. Но с тази разлика, че индивидът със заекване трябва да наблюдава и променя начина на заекване, за да поддържа относително нормално звучаща реч. Затова може да използва различни начини - да модифицира момента на заекване или леко и едва забележимо да намали темпото с леко удължаване и сливане на сричките. При това положение ще имаме ефект на едва забелижима разлика от най-леката форма на заекване. Следователно, при контролираната плавност могат да бъдат модифицирани понякога темпото и ритъма. Но през почти цялото или по-голяма част от времето на говорене това дава отражение върху усилието - заекващият постига тази относително нормално звучаща реч благодарение на ангажирането на вниманието как да говори.

За известна част от хората, които заекват - тинейджъри, младежи и възрастни контролираната плавна реч е важно стъпало към постигане на спонтанна плавна реч.

Приемливо заекване. Речта с плавно заекване може да не звучи много гладко за ухото, но все пак това е вариант и реалистично решение за много млади хора и възрастни със средна и тежка форма на заекване. Усвояване начина на говорене с плавно заекване е далеч по-добър, отколкото тежки и продължителни речеви блокове или пък избягване на вербална комуникация извън дома с различни прийоми на силно редуциране на фразата или изречението, честа замяна с неподходящи думи и изрази. Или пък предпочитаното от някои поведение на "гладко мълчание", вместо "гладко заекване". Приемливото заекване се проявява, когато говорещият показва забележими, но не тежки форми на нарушена плавност на речта и не се чувства притеснен и затормозен психически от появата на леки и средни форми на заекване. Просто езиковият поток тече в такава форма, в която желае индивида, без да мисли какво ще бъде моторното изпълнение. При такива случаи са засегнати всички измерения на плавността:
- цялост на изказа
- темпо
- ритъм и
- усилие.

Приемливото заекване, с което говорещият си служи има и своя оздравителен ефект - преодоляване на страха и срама от говорене пред различни аудитории и житейски ситуации. При това положение може да отпадне наблюдението и контролирането на речта и естествено - псхическото и физическото усилие при речевата продукция да бъде значително намалено. При някои това води до прогрес и моментите на заекване значително намаляват. А при упорито и системно работещите над говора си, речта им може да премине в голяма степен от плавно заекване към конролирана плавна реч. А при отделни случаи може да се постигне и спонтанна реч.

Първото условие, за да се преодолеее заекването, според класиците в модерната терапия на заекването - J. Sheehan и V. Riper, е да се... заеква колкото се може повече и навсякъде!? На пръв поглед звучи парадоксално, но това е най-добрия начин да се преодолеят двата основни проблема при заекването при ученици, младежи и възрастни - страха от говорене и срама да се покаже публично проблема.

Целите при различните терапевтични подходи

Накратко ще очертая различните терапевтични подходи и тяхната връзка с целите, които можем реалистично да постигнем:

1. Превантивност. Върху този подход се акцентира най-много в съвременната терапия на заекването в най-ранната детска и предучилищна възраст. Разбира се, с неизбежното много активно включване на родителя.
Целите при този подход са ясни и логични: спиране развитието на заекването и постигане на спонтанна реч.

2. Индиректна и директна терапия в предучилищна възраст.
а. Индиректната терапия се прилага в най-ранната детска възраст, когато детето още не е осъзнало проблема си. Като най-рационален подход просто му се създава възможно най-благоприятна речева среда, с най-активното участие на всички членове от семейството с цел да се спре развитието на заекването и безболезнено възвръщане към спонтанната плавна реч.
б. Директната терапия се използва, когато вече детето е осъзнало проблема си и трябва максимално да му се въздейства, за да възвърнем колкото се може по-бързо спонтанната реч. Целите - плавна реч.

3.Терапии за моделиране на плавна реч. Традиционният руски и български модел и различните видове модификации на този вид терапия в Западна Европа, САЩ и Австралия за постигане на плавна реч се прилага при всички възрастови групи - при деца, младежи и възрастни.
При децата целта е да постигнем спонтанна реч или по-тежките форми - контролирана плавна реч. А при младежите и възрастните - първоначално контролирана плавна реч, с тенденция да премине в спонтанна.

4. Терапии за модифициране на заекването. Това е класическият наложен модел за терапия на заекването от Van Riper. Той е разделен на четири основни етапа:
- разкриване симптомите на заекването
- редуциране на негативините чувства
- модификация на заекването и
- стабилизация.
Целта е - приемливо заекване, което по един естествен начин с времето да премине в плавна реч с контролиране само при моментите на заекване. Тази терапия е приложима само при младежи и възрастни, но не и при деца.

5. Интеграционен подход. Този подход, който обединява в различни прапорции техники и методи от двата основни подхода - моделиране на плавна реч и модификация на заекването, се наложи и стана един от най-популярните в съвременната практика в последните две десетилетия.

Затова целите са съобразени с тежеста на заекването и мотивацията и стремежа на младежа или възрастния човек в йерархичен план - приемливо заекване, контролирана плавна реч и спонтанна плавност.

Петър Тонев
говoрен терапевт/логопед