От 15 до 21 октомври 2006г. в гр.Виена, Австрия се осъществи проектът “Комуникация без граници” по инициатива на Сдружинието за инициативи по заекването и организация “Обединени младежи на Европа”, работна група “Европа - нашият общ дом”- гр.Виена. Проектът се реализира с помощта на програма “Младеж” на Европейския съюз, координираща се от Държавната агенция за младежта и спорта.

В проекта взеха участие двадесет младежи от двете държави на възраст между 18 и 25 години, с различен социален статус ,половината от които бяха с говорен проблем заекване. Целта на проекта беше социална интеграция на младежите, които заекват както и обмен на информация и общуване между млади хора от държава – членка на Европейския съюз и страна, чието пръсъединяване предстои.

Основния приоритет на програмата беше предотвратяване на дискриминацията по отношение на заекващите младежи. Антидискриминационната среда беше постигната посредством различни занимателни упражнения и игри / изработване на личностни колажи с материали от вестници и списания, изготвяне на тематични страници на младежки вестник, представяне на различни ситуации чрз пантомима , танци и др./, които наблегнаха на общото между участниците в проекта. Постигнат беше и вторият приоритет – изграждане на позитивна нагласа спрямо различията. В резултата на интензивните контакти младежите, които заекват добиха повече увереност във възможностте си за общуване и себепредставяне, а останалите младежи се убедиха,че връстниците им които заекват не са по-различни от тях – изпитват същите емоции и чувства, имат същите цели в живота, интересите им са сходни и т.н.

В рамките на обмена се проведоха вечер на България и вечер на Австрия.

Българската вечер се проведе в клуб”Ост”- гр.Виена, недалеч от българското посолство. Уникалната атмосфера в клуба даде възможност на участниците в проекта и на гостите на вечерта да почувстват частица България, пречупена през призмата на българската идентичност, пресъздадена от танцова група “Пирин”- гр.Бърно,Чехия, мултимедийната презентация на българската история, представена от д-р Бойчо Дамянов и типичните български ястия. Реализацията на проекта се осъществи с любезното съдействие на хостел “Wombat`s”- гр.Виена

В Австрия обществото е много по-толерантно към различията, включително и към проблема заекване. Организацията, която се занимава с проблемите на хората, които заекват в Австрия е Австрийската асоциация за самопомощни инициативи за заекващи. Дейността на тази организация се финансира от австрийското социално министерство, здравната каса, Райфайзен банк и др.. На хората, които заекват Асоциацията предлага периодично различни видове терапии и лагери , които се финансират в по-голямата си част от Здравната каса и Райфайзен банк. Райфайзен банк финансира и издаването на месечно списание . Административните дейности на асоциацията се финансират от социалното министерство.

В резултата на интензивните контакти младежите, които заекват добиха повече увереност във възможностите си за общуване и себепредставяне, а останалите младежи се убедиха,че връстниците им които заекват не са по-различни от тях – изпитват същите емоции и чувства, имат същите цели в живота, интересите им са сходни и т.н

Ето какво споделят някои от участниците:

Атанас Димитров:
”Преди да замина, не знаех каква ще бъде обстановката там. Още със слизането от автобуса разбрах, че ми предстоят страхотни неща. За организацията- няма какво да казвам, беше на ниво. Във всеки момент знаехме къде сме, какво правим днес и какво трябва да правим утре. Усетих че всичко е подредено и това ме направи спокоен. Най важното нещо там бяха хората. Всички бяхме в добро настроение и много бързо се опознахме. Общуването е много по лесно, когато всички сме добре разположени един към друг, когато се изслушваме. Никой не се притесняваше от заекването си. Изявявахме се не като заекващи, а просто като характери. Радвам се, че намерих нови приятели.

След проекта се чувствам по различно. Проблемът със заекването ми изглежда по ясен.

Доказах на себе си че не общувам чак толкова зле, че мога да печеля приятели, че мога да бъда забавен. Стимулът ми да се боря с проблема, вече е по-голям. Разбрах също, че е много важна представата за това как ще говорим. По време на проекта винаги преди да кажа нещо, знаех че ще ме разберат, независимо дали заеквам. Като цяло, сега съм по-позитивен и готов за борба със заекването.”

Ирена Цветанова:
"Имах много въпросителни в началото на това пътуване. Въпреки, че тръгнах с ясна за себе си мотивация и донякъде изградени очаквания. Спомням си мълчанието и изпитателните погледи, които отправяхме един към друг в началото.

Първият път, когато усетих някакво сплотяване в колектива, беше на първата ни закуска. Как всеки се опитваше да намери място на другия на твърде малката за 12 души маса.

Следващите дни оставиха много спомени у всички ни. И заличиха много бариери, които си бяхме градили в самото начало, много опасения и недоверия, които, предполагам, че сме таили в себе си понякога. Бяхме едно малко, новосъздадено общество, което тепърва имаше много задачи за решаване пред себе си, но ентусиазмът да се справи с всичко, което се изправеше след него. За това, разбира се, имаха принос и организаторите. Мисля, че именно техните грижи успяха да запазят нашето спокойствие и ведрост през цялото време, за което всички им благодарим с цялото си сърце.

Двете специални вечери на проекта протекоха с много емоции. Австрийската вечер мина в сладки приказки и тортено-палачинкови изненади, а българската вечер с хора и много усмихнати лица, всяко от което носеше върху себе си отпечатъкът на щастие и очакване.

Знаете ли, имаше едно нещо,за което никой не говореше през цялата тази седмица. Нещо, за което никой не се сети, никой не забеляза. Нещо толкова незабележимо сред цялата вселена от емоции, които преживяхме. И това нещо беше именно заекването. Но мисля, че няма по-добро доказателство от това какво беше отношението на нас-хората, които нямаме такива проблеми, към останалите. Имахме достатъчно време и желание да се изслушваме и невероятно много неща, които искахме да си кажем и смелостта да си ги кажем."