Диана - Повярвай в себе си!
Заекването ... Започвам от период, за които аз не си спомням и се осланям само на разказите на родителите ми. Късно съм проговорила - може би около 2,5 - 3 год. До тогава само съм казвала мама и с ръце и звуци съм показвала какво искам. След това - идеално си го спомням - на село както може би се досещате ми се хвърли петел. И родителите ми първоначално не са разбрали, че аз съм започнала да заеквам. Просто две неща неблагоприятни на куп и така до около 6 год. възраст. Някъде там започнах да посещавам логопед. За съжаление първото име не го зная, но моята логопедка се казва - д - р Иванова от Добричкия псеходиспансер. Много приятна, мила и добра жена. Толкова търпелива и толкова добре приказваща - плавно, тихо и равно. Все едно е била вчера, когато с автобуса ходих на логопед. Посещавах го най - редовно! Почти не съм отсъствала. Имало е случаи когато д - р Иванова ми каже - можеш другия път и да не дойдеш, защото днес се справи добре и това да ти е за награда. Но аз пак ходех. Какви бяха упражненията ми? Говорех бавно на метроном, говорех напевно, бавно произнасях всеки един звук, който ме затруднява. Тук искам да вмъкна нещо от себе си. Всеки знае на кои букви има проблем. Лично аз имам на - "п", "к" и много рядко на други, дори не съм ги запомнила. И до ден днешен аз си знам - предстои ли ми да казвам дума с проблемна буква - аз усещам че ще заекна - правя следното упражнениеу което ми помага и аз не заеквам - поемам си въздух и когато изпускам въздуха казвам думата. Работи неотказно и така почти не заеквам. Степента от която започнах упражненията бе такава, че заеквах едва ли на всяка дума. Посещавах логопед до завършването на средното си образование. Чак когато ми предстоеше да вляза в университета ме отписаха от диспансера. През всичките тези години аз можех да ходя на логопед когато си искам - в смисъл че когато по - активните упражнения приключиха, като по - голяма аз можех винаги при необходимост да отида при д - р Иванова. И го правех! Не я забравих! В същото време си спомням едно лято, през което на село почти всеки ден правех упражнения пред огледалото. И знаете ли - всичкият ми труд не отиде напразно. В момента говоря почти гладко и дори има мои приятели, които не вярват, че аз съм заеквала някога! Наред с тези говорни упражнения, аз си помагах и писмено. Това вече бе в психологически план. Д - р Иванова ми казваше, че съм бързорек - за малко време искам да кажа много неща. И започнах да пиша писма. На белия лист не личи, че заеквам и така писмо след писмо аз започнах да си изграждам речта. Това можех да го правя свободно, без отсрещната страна да я мъча със заекването си. И успях! Имах много приятели, които ми вдъхнаха куража, че аз струвам нещо, че имам стойност, че съм като всички останали. Сега, когато се запознавам с нови хора и ако ще контактувам по-дълго време с тях, предварително казвам, че заеквам - не чакам те да разберат това когато си говорим! Дори се шегувам понякога с проблема си. Не трябва да се затваряме само за това, че заекваме. Та има хора, които приказват гладко, но нищо не казват! А ние точно обратното - проблема ни е направил по-зрели и умни, и ние имаме какво да кажем. Ние имаме цена. Имаме стойност. Имаме право да се развиваме, да общуваме, да създаваме нови контакти. Не бива да се правим на болни и инвалиди, не бива да се вземаме насериозно. Смейте се, развивайте се и си правете говорните упражнения най - редовно. Искам да се обърна към родителите - нека децата ви да посещават от най-ранна възраст логопед и да го правят редовно. Да не се задоволяват с упражненията при логопеда. Това не е достатъчно. Нужно е в къщи да ги правят също редовно. Вдъхвайте кураж на децата си. Не ги изолирайте, приказвайте им да не обръщат вниманиена децата, които се подиграват. Въобще родителите могат до едно 80% да помогнат на децата си да се справят с проблема си. Често пъти психологическия фактор е по - силен от физическата неспособност да се изразим. В момента съм на 31 год. Полагам и днес усилия, за да се изразявам правилно и гладко. Нямам комплекса на заекваща дама. Имам и други проблеми, които се виждат и са в състояние да обезсърчат всеки човек - нося очила, пълна съм, но съм се убедила, че формата няма значение! Важна е вътрешността. Защото този човек, който търси стойностните неща, който цени стойностното, винаги ще ви приеме - такива каквито сте! Без условия и без уговорки! Повярвайте в себе си и не позволявайте проблема вас да владее, а вие владейте проблема! Големият ми син имаше известно време говорен проблем. Благодарение на упражненията, които знаех, редовното правене на упражнения и посещение на логопед, за около 6 месеца всичко се оправи. Разказвах му как аз съм се справила с проблема и му вдъхнах куража, че той също е в състояние да го направи! В момента съм омъжена с три прекрасни деца! Нито един проблем не може да е причина вие да не се развивате и да вървите нагоре! Аз успях да се освободя от комплексите и сега живея и дишам много по - спокойно исе наслаждавам на всяка глътка въздух! Естествено това не стана от раз - трябваше ми време, понякога доста време е необходимо, но резултата си струваше! Щом един човек е успял, значи и вие сте в състояние! Успех! И Бог да е с вас! |
Група за Взаимопомощ
Ела! Стани част от Група за Взаимопомощ!
За много заекващи групите за взаимопомощ са една от малкото възможности да обсъждат свободно заекването с други, които заекват... виж повече
СИЗ в мрежата
Новини
-
С настоящия текст ние декларираме, че хората, които заекват, трябва да бъдат приемани като хора, които имат заекване....
-
В края на ноември 2020, СИЗ избра нов председател - Цветана Димитрова (дългогодишен член на сдружението и член на...
-
По повод 22 октомври – Международния ден за информираност относно заекването, Сдружението за инициативи по...