Моят опит при преодоляването на заекването

Драги приятели,
Искам да започна моята история за преодоляването на заекването с една случка преди десетина година. По това времи, след дълги години на борба със Заекването имах често чувство че блокиращите ме вътрешни крепости се разклащат. На телевизията даваха филм за живота на известния руски поет Евтушенко, който по-възрастните от вас познават. Евтушенко рецитираше на внука си своето стихотворение “Два града”, което аз преведох от гледна точка на заеквашия и което искам да споделя с вас.

ДВА ГРАДА (Е. Евтушенко, 1964)

Аз съм влак пътуващ лета
От града Не за града Да
Мойте нерви са електро поле
между града Да и града Не

Всичко е тъжно в града не
На всеки ъгъл ме чака ченге
И в кръчми сервират горчиво кафе.
Страх сковава мойто чене
Кат искам да пея, пелтеча аз н-н-е
Всичко върви ми от лошо на зле
Ако искам аз помощ ответа е не.
Неспокойно и нервно тупти ми сърце
НЪ-НЪ-НЪ-НЪ-НЪ-НЪ-НЪ-Н-Н-НЕ.

Отграден отвсежде от черно море
Обречен в проклетия грозен град Не
Креща аз - Боже дай ми вълшебни криле
Спаси ме от зловещия тъжен град Не.

Кат птица аз литвам - и съм в града Да.
В гнездо си опявам мойта свобода
От небето ме гледа щастлива звезда
блестяща в унисон със пълна луна.
Мляко предлагат ми овчи стада
И от страх и от лошо няма следа.
Изчезна навеки мойта тъга
Речта ми тече кат ручей вода
И румоли тя весело песен божа
"Да-да-да... Да-да-да... Да-да-да..."

Само че скучно ми стана в града,
Че всичко без труд е, че само лежа.
Искам аз смяна на декор сега
Искам да напусна светлия град Да.

Като влак аз ще пътувам много лета
От града Не за града Да
Разпънат навеки в нервно поле
между града Да и града Не.

Тези редове на Евтушенко дълбоко ме впечетлиха. Всички хора пътуват постоянно между градовете Да и Не. Града Не е мястото в нашета психовселена където има Страдание и Страх. Това състояние е общо за всички хора, но за нас заекващите то е много по-страшно защото то блокира говора ни и тази блокада е видима за всички.

Аз регистрирвах съзнателно различните улици, къщи и стаи на градовете Да и Не. И забелязвах, че когато живея в светлия положитен град Да говорех плавно и естествено. А когато страховете от града Не взимаха надмощие заеквах и блокирах. Aмериканеца Jack Menear, един “бивш заекващ” ми каза по това време– “трябва да имаш търпение и само да наблюдаваш съзнателно вътрешния си филм по пътешествието си между двтете състояния”.

Как започна пътеществие ми между Градовете Да и Не? Аз бях рано и брутално хвърлен в града Не. На тригодишна възраст баща ми беше осъден като американски агент и лежа 7 години тежък комунистически затвор. Майка ми остана сама с трима сина, от които аз съм най малкия. Заекването ми започна от това време и продължи през детството ми въпреки многократни логопедичиски терапии. Ние всички сме имали подобни терапии. По времето на терапията и с нашите приятели от града Да ние говориме плавно, а при условията на реалния живот сме често в града Не, заекваме и блокираме.

На 14 години след прогимназията се постави въпроса на моето по нататъшно образование. Въпреки че заеквах на мене ми се отдаваха добре езиците. Постави се въпроса за кандидатура за Английската Гимназия. Баща ми каза - “Ще направиме опит. Ако не заекваш ще ти дадеме тази възможност”.

И в продължение на първата ми година в Английската Гимназия аз не заеквах. Мотивацията ми да реализирам мойта мечта да уча и говоря друг чужд език бе достатъчна да нормализира речта ми. Но след една година проблемита в града Не отново ме блокираха и бяха постоянни придружители на живота ми. И след гимназията вместо да избера една професия свързана с мечтата ми да упражнявам чужди езици, по съветите на родителите ми избрах реалистична за един заекващ професия. Станах биохимик работещ в лаборатория, защото това не е свързано с комуникация и с проблема на заекваенето.

Успоредно с това в живота настъпи и друга съдбоносна промяна. Баща ми бе назначен за търговски представител в Швейцария и аз отидох да живея и уча там. И след като той се завърна в България аз останах в Швейцария. Мисля че решението ми да остана в чужбина има връзка и влияние върху развиването на заекването ми.

Известна е случката с Батмос от древна Гърция. Младия царски син Батмос заеквал и отишел при оракъла на Делфи. Оракъла пропоръчал на Батмос да напусне Гърция. Нито Батмос нито родителите му не разбрали какво общо има това със заекването му. Батмос, придружен от кораб юнаци напуснал Гърция и основал в непознати земи ново царство. Той станал мощен цар и заекването му изчезнало. Аз мисля, че решение ми да остана да живея сам в чужбина ми помогна да стана независим и да се преборя сам с Неволята и в края на краищата да превъзмогна заекването. В това отношение интересен е факта, че заеквах особено силно когато говорех по телефона с родителите си и с близките си, с тези близки хора, т.е. с тези които бяха част от моята семейна система. Мисля че ние заекващите, като особено чувствителни се влияеме особено много от хората с които говорим. В контакта ми с родителите аз дълги години несъзнателно съм играл ролята на малкия несигурен син.

На 28 години минах една терапия на американеца Шварц. В тази терапия се набляга на физиологическия аспект на заекването. С така наречената Airflow Technique или техника на течението на въздушната струя при издишването се въздействува на говорните струни да останат в нужното напрежение и да не блокират говора. Тази техника ми помогна да говоря плавно, но монотонно. Аз скоро оставих тази протеза и предпочетох да заеквам - но да чувствувам че говоря автентично.

На 45 годинишна възраст, след дълги години занимания с най различни медитационни и психологически техники започнах да се връщам към себе си, към моето истинско Аз. Особено ми помогна тренинга на Дзен медитацията. Това е една медитационна техника, която ни учи да бъдеме съзнателни и да наблудаваме безпристрасно как работи нашета психика при постоянното и пътешествие между градовете Да и Не. Според Будизма болшинстовото от човешките състояния на съзнанието са позитивни, но за жалост хората, и специално ние заекващите, живееме преди всичко в негативните сфери. При будизма пътя към щастието върви чрез осъзнаването и премахването на причините за Нещастието и Страданието. Аз започнах да пиша песни и стихотворения. Свързах се чрез Интернет и по телефона с Джон Харисон и се запознах с неговия концепт на заекването. Джон Харисон ми каза – “колкото си по-автентичен толкова по добре ще говориш. Естествения говор е естествен и спонтанен”. И аз чувствувах тогава че когато се чувствувах автентичен не заеквах.

Ние заекващите сме се научили да контролираме говора и по такъв начин създаваме нашето заекване! Нашия опит ни учи, че контрола на говора е много изморителен. Аз години наред контролирах говора си, замествах думи, неща които са ви добре познати. Когато започнах да изразявам спонтанно природата си и да не задържам вътрешно говорех плавно и изразително. И така заекващите според мене трябва да се научат да загубях контрола върху говора си и да имат смелостта да се изразяват такива каквито са, без оглед на това какво биха казали околните. Околните реагират позитивно когато ние сме спонтанни и емоционални.

Последния решаващ етап в моя Път към успешната говорна комуникация започна на световния конгрес на заекващите в Гент през 2001 г. където бяхме заедно с Петър Тонев. Там бях свидетел за пръв път как добре говорят и комуницират представителите на американските групи за самопомощ. Особено ме впечетли реферата на канадката Mary Wood. Тя говореше като женски Демостен! На края на реферата тя се обърна към публиката – “Аз се научих на ораторство в Toastmasters, една световна организаци в която по модела на самопомощта хората се учат на ораторство. Отидете в една група на Toastmasters и ще се научите да говорите като мене.“ И преди 5 години влезох в Бернския клуб на Toastmasters и съм още там. В клубовете на Toastmasters се учат на ораторство хора, които имат страх да говорят пред публика. А това са може ми болшинството от хората. В една малка група там се учиме да комуницираме успешно. Като заекващ видях, че и нормално говорещите имат същите страхове и блокади при говорене пред публика както заекващите. И те при стрес имат умопомрачение, т.е. забравят и ума и дума, блокират и не могат да говорят. И затова голяма част от хората четат своите публични изказвания. Но мечтата на Toastmasters е да се говори свободно и успешно без помощта на записки. А това се постига чрез продължителен тренинг в една позитивна, приятелска атмосфера чрез опити и грешки. Всяка реторическа изява се оценява с позитивен feed back и със предложения за подобрение. И с продължение на този тренинг методата на Toastmasters трансформира страха в радост, а несигурността в добро самочувствие. При Toastmasters се учиме да имаме да говорим с Fun, с удоволствие. Най добре Fun се превежда с Кеф. По такъв начин заекващите губят страха си и започват да се наслаждават на говора. Ние добре знаеме че в позитивна атмосфера учиме по-добре. С помощта на Toastmasters можах да стана успешен комуникатор и да участвам успешно в международни състезания по реторика.

В София има един Toastmasters клуб. На тези софиянци, които знаят английски и които искат да станат добри комуникатори препоръчвам да преодолеят страха си и да влезат в този клуб. В този семинар ще се занимаеме с една подобна реторическа методика, така наречения Свободен Говор, който е особено добре пригоден за заекващи и може да се практикува в групи за самопомощ.

Моят път, пък и този на много други, които са преодоляли заекването са различни, но те имат нещо общо. Те водят заекващия към развитието на несигурното и неоформено Аз в едно независимо, самоуверено и неповторимо Аз. По пози път различни методи са били използвувани и хората са минали по най различни пътища. Ако вие ме попитате “Какво да направя за да се освободя от заекването” не мога да дам конкретни съвети освен да кажа “на мене това ми помогна.... “.

Преодоляването на моето заекването можа да стане след след редица събития и техники които описах кратко в горните редове. Всичи те имаха влияние върху заекването ми и повлияха върху система която го е поддържала. Мисля че всички те помогнаха за моята трансформация към свободен човек със свободен говор. Някои от тези ингерални техники с които имам личен опит искам да представя в този семинар.

Драги приятели,
Разказах ви с няколко думи за моя личен път към преодоляването на заекването. Мисля че всеки заекващ има собствена история и трябва да търси индивидуално решение на своите житейски проблеми, които са органично свързани с неговото заекване. Аз съм сега на 60 г и осъществям мечтата си да комуницирам успешно. Мога да реализирам любовта си към чуждите езици като комуницирам устно успешно на 7 езика.

Моето убеждение е, че интегралния подход при решаването на проблемите свързани с заекването е траен и задоволяващ. Убеден съм, че който търси искрено и напорито ще намери решение. Но ние заекващите трябва да имаме търпение и не бива да очакваме бързи успехи.

Искам да завърша с думите на един Дзен майстор – “Пътя е лек за хората без претенции”.

Мисля че в решаването на парадокса между желанието ни да реализараме мечтите си и между приемането на нещата такива каквито са лежи разковничето.

Стефан Богданов, Семинар СИЗ, Велинград 2006

 

Група за Взаимопомощ

Ела! Стани част от Група за Взаимопомощ!
За много заекващи групите за взаимопомощ са една от малкото възможности да обсъждат свободно заекването с други, които заекват... виж повече

Новини

Copyright © 2004 - 2017 Сдружение за Инициативи по Заекването